Индекс
Линк към темата във форума.
РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!!!
След като напусна Боунс нашата Кат продължава да работи за мистър Дон, тоест да върши цялата работа, а уж обучените й хора да ходят след нея като кученца. На доста места се дразнех на приятелчетата на Кат, но трябваше да ги изтърпя. Много ми напомнят за нея в първата книга. Добре, че по едно време започнаха да имат някакви проблясъци.
Много се зарадвах, когато Боунс сгащи Кат. Трябваше й нещо такова, за да се вземе в ръце. Преди доста време бе нужно да прояви доверие към него. Щеше да си спести страданието, но винаги има нещо такова. Какво и да е. Радвам се, че героите се събраха. Доста се забавлявах на сцените между тях в началото. Обаче, когато майката на Кат цъфна на вратата… Най-после червенокоската реши да държи на своето. Още преди години трябваше да го направи. Не може майка й вечно да управлява живота й.
Научих много нови неща за героите от тази книга. Успяха да задържат интереса ми и дори да предизвикат любопитството ми. Надявам се в следващите книги да узная и други неща, както за главните така и за второстепенните герои.
Стана ми доста интересно връзката Дон-Кат. Мистър Дон никак не ми харесва. Методите му ми идват малко в повече. В едни момент мислиш, че е свестен, но в следващия не е така. Както се изразявам обикновено в началото не успях да му разбера спатиите. На моменти се обърквах, но в крайна сметка ми стана ясно каква е целта му. Мистър Дон действа хитро, но може да бъде хванат. Забавно беше Боунс да го разкрие. За пореден път се убедих, че от този вампир може да се научат много неща. Стана ми неприятно за Кат. Още е доста ограничена и не успява да види това, което се крие зад всичко. Трябва да мисли не само върху един вариант, а върху няколко. Добре е, че има на страната си някой като Боунс.
Когато се появи Анет ми се искаше да съм на мястото на Кат и да я пребия. Много дразнещ герой. Трябваше просто да си държи устата затворена и без това самото й присъствие е неприятно. Също така започна да ми идва малко в повече начина на живот на Боунс. Е, по-скоро предишния му начин на живот. Не е приятно да навираш бившите си в лицето на любимата си. Вярно, че тези неща е нужно да се казват така или иначе, но все пак другия бива наранен. Кат нямаше как да се сдържи щом Анет си позволи да играе с търпението й. Забавно беше как Кат и Боунс си го върнаха. Тези двамата ще ме уморят някой ден.
Това, което наистина доста ме впечатли бяха крайните няколко глави. Беше истинско удоволствие да ги прочета. Представлението, което изиграха героите бе адски добро. Някои представители на вампирите бяха изключително изненадани. Планът на Кат и Боунс беше страхотен. Естествено имаше някои спънки, но иначе работите се уредиха за сега. Щастлива съм от развитието на историята. Джанин Фрост успява да поддържа интереса на читателя с всяка следващата страница.
