Спечелете "Кланът на вълчицата" от Майте Каранса!

- Чрез разкодиране на текст от откъс от книгата, която е оформена като гатанка, и отговаряне на разкодираната гатанка.
Важно!Понеже това е времева задача, текста за разкодиране и указанията ще бъдат пуснати на 22 юли, 20:30ч! Първият отговорил и разкрил правилно загадката ще бъде победител!

Първата част на задачата е да разшифровате текста като използвате следните указания. Целта на задачата е да намерите букви/думи и да ги извадите от откъса по-долу. Заедно образуват смислено изречение. :

1)5/9/1
18/2/2-5
1/5

2)30/11

3)22/14

4)8/9/2-3

5)2/8/1
12/12/8-9
13/11

6)3/12

7)1/6/4
1/10/1
29/1/1-2
2/7/8-9


първата цифра (дума) е броят на реда, в който ще трябва да търсите, а следващите съответно за броя на думата и броя на думата, като когато последното липсва, означава, че трябва да вземете от текста цялата дума. Думите са седем на брой и ето тук идва втората задача, свързани те образуват гатанка, която е пряко свързана с откъса. Вашата цел е след разшифроването да изпратете отговора на въпроса "Какво?" чрез лично съобщение на sunset, заедно с адрес, телефон за връзка, пощенски код и трите си имена. Очаквайте да получите обратно съобщение, в което ще разберете дали сте познали. Първият отговорил от форумът е печеливш, конкурсът ще бъде затворен веднага щом това се случи.

Откъсът:

Отново прозвуча вой, настойчив и проточен. Като го слушаше, Анаид
почувства как кожата на тила й настръхва. Само след миг, някак съвсем
естествено, от дъното на гърлото й се надигна цялата й горест. Тя зави и
изплака мъката си, сподели я с приятелите си вълците, с приятелите на
Селене. После секна и застина неподвижна, запуши си устата със спонтанно
движение на ръката, стъписана и смаяна от стореното, като човек, който току-
що неволно е направил беля. Тя обаче нямаше време да му мисли много-
много. Вълчицата майка й отвърна и Анаид, с още по-голямо изумление, разбра
смисъла на посланието й: "Те я отвлякоха. Те ти я отнеха, те я държат. Те са
всемогъщи, но уязвими."
Анаид се дръпна от прозореца с разтреперани колена. Беше невероятно,
беше пълен абсурд: беше надала вой и беше разбрала отговора на вълчицата.
Всъщност откъде знаеше, че е вълчица. Знаеше го и толкоз. Не, не, беше
невъзможно и безсмислено. Вълци и хора не си общуват. Не можеха да се
разбират, но тя я беше разбрала, макар и съобщението й да бе толкова
кодирано и загадъчно. Кои бяха те? Кои бяха тези, които бяха отвлекли майка
й? Не беше ли избягала с Макс?
Огледа уплашено ръцете си, за да се увери, че не й се покриват с козина
и крадешком се погледна в огледалото. Не, не се превръщаше в малка
вълчица. Всичко беше толкова странно... Ама че е глупава, беше просто
халюцинация, но въпреки това трябваше да го проумее, имаше нужда да го
сподели с някого, който да й обясни какво става и да я успокои, че не губи
разсъдък, някой близък, като Селене. Без да се поколебае, тръгна към стаята
на леля си Криселда.
Леглото беше недокоснато, в стаята нямаше никого, а прозорецът бе
отворен. Анаид остана поразена. Часовникът показваше два часа след
полунощ, в къщата нямаше и помен от леля Криселда. Къде ли се беше
дянала? Дали не беше изчезнала и тя, като Селене? Или я беше ударил гръм
като Деметер? Това, последното беше много малко вероятно, понеже небето
беше обсипано с мътни звезди, а сред тях, над дефилето, се люшкаше бледата
луна.

Мерси мерси много

Едит: трябва ли да си пращам адреса, защото забравих

Ееето днеска си я получих. Мисля, че слеееед мъничко ще я почвам. Изглежда страхотнооо