- Анотация:
- Майсторът разказвач Нийл Геймън създава истинска класика, представяйки ни впечатляваща версия на великите скандинавски митове, от които отдавна черпи вдъхновение за своите бестселъри. В Скандинавска митология Геймън превръща първичните истории в романизирана дъга, която започва със създаването на легендарните девет свята, разказва за подвизите на божествата, джуджетата и великаните и завършва с Рагнарьок, залеза на боговете и раждането на нови хора и ново време. Геймън остава верен на митовете, пресъздавайки незабравимите образи на Один, най-могъщия от могъщите, мъдър, храбър и хитър; на сина му Тор – невероятно силен, но не и много умен сред боговете; както и на Локи – син на великани, измамник и ненадминат манипулатор. Умело и остроумно Геймън вдъхва нов живот на митовете, за да предаде духа им на новото поколение читатели.
Не за пръв път чета книга написана от Нийл Геймън. Като цяло харесвам творчеството му. Надявах се, че и "Скандинавска митология" също ще ме очарова. И разбира се не останах разочарована. Безспорно тя бе много увлекателно четиво. Хем беше познато, хем и нещо ново. Хем имаше доза епичност, но хем и щипка хумор. В нея Геймън по свой собствен начин преразказва истории за богове, великани, джуджета, тъмни и светли елфи, вълшебни предмети и животни. Той успява по много простичък начин да въведе читателя в деветте свята на скандинавската митология. А деветте свята са: Асгард - там живеят асите, също така тук е и домът на Один, най-могъщия сред могъщите, бащата на всичко. Другият свят е Ванахейм - където живеят ваните. Като цяло в тези два свята живеят боговете. А асите и ваните са такива - богове. Следващите светове са: Алфхейм - светът на светлите елфи, Нидавелир или Сварталфхейм - светът на джуджетата или както някои ги наричат тъмните елфи, Йотунхейм - светът на великаните, Мидгард - светът на хората, Нифлхейм е мрачният свят на мъглите, Муспел е светът на пламъците и Хел е светът където отиват мъртвите, които не са загинали в геройски в битка. Общо взето това са деветте свята на скандинавската митология.
В книгата писателят по забавен начин показва характера на всеки един от боговете с всичките им недостатъци: капризи, егоизъм, неуместен инат и др. С тези качества Геймън придава просточовешки черти на страховитите скандинавски богове без да ги идеализира. Безспорно те не са като обикновените хора, защото притежават сила и свръхестествени способности, но пък не можеш и да не есе засмееш на някои от глупавите им постъпки.
Най често срещаните герои в това произведение са Один, Локи и Тор. Один е представен, като много мъдър и храбър бог, но и като хитър. Тор, който е син на Один, освен че е невероятно силен и смел воин също така е и малко глуповат и наивен. А Локи, кръвният брат на Один, е ненадминат лъжец и манипулатор. Въпреки че не бива да му се има вяра, със своя неустоим чар той успява да измами останалите, а те разбира се му се връзват.
"Скандинавска митология" наистина бе едно увлекателно четиво. Но, както всяко нещо си има начало и край, така е и в книгата. В началото ѝ ни бяха представени деветте свята в които богове, великани, джуджета и др. живеят, общуват и воюват. Бяха ни разказани някои невероятни и забавни техни приключения на които не можех да не си засмея. Като например случката, в която Тор се преоблича, като булка за да си върне откраднатия вълшебен чук.
- Spoiler:
- "-Е? - попитал Локи. - А ти, Хеймдал? Ти имаш ли някакво предложение?
-Имам, но няма да ви хареса- отговорил Хеймдал.
Тор ударил с юмрук по масата.
-Няма значение дали ще ни хареса, или не - казал той.- Ние сме Богове! Няма нещо, което всеки от събраните тук не би направил, за да си върнем Мьолнир, чука на боговете. Кажи каква е идеята ти и ако е добра, ще я харесаме.
-Няма да я харесате - повторил Хеймдал.
-Ще я харесаме! - отговорил Тор.
-Ами, според мен трябва да облечем Тор като булка [...]
-Не ми харесва! - извикал Тор. [...]
А накрая завършва със залеза на боговете наречен Рагнарьок.
Тази творба наистина ми хареса. Тя ме грабна още от първата страница и колкото повече четях, толкова повече не исках да свършва.