"Скандинавска митология" - Нийл Геймън - ревю

Анотация:

  Не за пръв път чета книга написана от Нийл Геймън. Като цяло харесвам творчеството му. Надявах се, че и "Скандинавска митология" също ще ме очарова. И разбира се не останах разочарована. Безспорно тя бе много увлекателно четиво. Хем беше познато, хем и нещо ново. Хем имаше доза епичност, но хем и щипка хумор. В нея Геймън по свой собствен начин преразказва истории за богове, великани, джуджета, тъмни и светли елфи, вълшебни предмети и животни. Той успява по много простичък начин да въведе читателя в деветте свята на скандинавската митология. А деветте свята са: Асгард - там живеят асите, също така тук е и домът на  Один, най-могъщия сред могъщите, бащата на всичко. Другият свят е Ванахейм - където живеят ваните. Като цяло в тези два свята живеят боговете. А асите и ваните са такива - богове. Следващите светове са: Алфхейм - светът на светлите елфи, Нидавелир или Сварталфхейм - светът на джуджетата или както някои ги наричат тъмните елфи, Йотунхейм - светът на великаните, Мидгард - светът на хората, Нифлхейм е мрачният свят на мъглите, Муспел е светът на  пламъците и Хел е  светът където отиват мъртвите, които не са загинали в геройски в битка. Общо взето това са деветте свята на скандинавската митология.
  В книгата писателят по забавен начин показва характера на всеки един от боговете с всичките им недостатъци: капризи, егоизъм, неуместен инат и др. С тези качества Геймън придава просточовешки черти на страховитите скандинавски богове без да ги идеализира. Безспорно те не са като обикновените хора, защото притежават сила и свръхестествени способности, но пък не можеш и да не есе засмееш на някои от глупавите им постъпки. 
  Най често срещаните герои в това произведение  са Один, Локи и Тор. Один е представен, като много мъдър и храбър бог, но и като хитър. Тор, който е син на Один, освен че е невероятно силен и смел воин също така е и малко глуповат и наивен. А Локи, кръвният брат на Один, е ненадминат лъжец и манипулатор. Въпреки че не бива да му се има вяра, със своя неустоим чар той успява да измами останалите, а те разбира се му се връзват.
  "Скандинавска митология" наистина бе едно увлекателно четиво. Но, както всяко нещо си има начало и край, така е и в книгата. В началото ѝ ни бяха представени деветте свята в които богове, великани, джуджета и др. живеят, общуват и воюват. Бяха ни разказани някои невероятни и забавни техни приключения на които не можех да не си засмея. Като например случката, в която Тор се преоблича, като булка за да си върне откраднатия вълшебен чук.

Spoiler:

 
   А накрая завършва със залеза на боговете наречен Рагнарьок.
   Тази творба наистина ми хареса. Тя ме грабна още от първата страница и колкото повече четях, толкова повече не исках да свършва.