Алиса и петък вечер | Деси Нико
- Повече за книгата:
- Това е историята на една софийска Алиса. Разочарована от живота в Страната на табелките, тя се връща у дома, за да изследва всички пропуснати светове – в главата си и извън нея.
АЛИСА И ПЕТЪК ВЕЧЕР е залисан роман. Роман за търсенето, наркотиците, Любовта.
"Най-много за живота на хората можеш да разбереш в петък вечер. Може би това трябваше да бъде смисълът на работата ми като сервитьорка. Записвах мислите си по гърбовете на сметките.
За пореден път реших да подредя живота си. Подредих си... гардероба. Обикновено решенията да се оправя живот започват от гардеробите. Лошото е, че свършват пак там."
линк към GR
официален сайт
...или как Кристияна няколко месеца се колебае дали да си купи книга
За „Алиса и петък вечер“ за пръв път чух няколко седмици преди издаването ѝ. Чувах откъслечни мнения за нея в интернет, ходих на няколко пъти в книжарницата, разлиствах я, оставях я, връщах се, разлиствах я пак, пак я оставях. Няколко И преди ми се е случвало книга извън, да я наречем, зоната ми на комфорт да ме привлече, но да не мога да се реша дали да се захвана с нея – защото, вярно, нещо ме влече, но и нещо ми казва, че няма чак толкова да ми хареса. Преди няколко седмици имах възможност да отида на представяне на книгата. Пак същото чувство. Нещо ме връща към тая книга, но знам, че не е моето нещо.
След толкова кахърене (студентки сме все пак, ain’t nobody got money for books they’ll hate) стигнах до заключението, че щом е български автор, в който нещо ми е допаднало, си струва подкрепата. Дори и в крайна сметка да не ми хареса, щом по някакъв начин съм била заинтересована и толкова пъти съм се връщала, си струва да си купя книгата.
(Добре. Дотук с lowkey финансовите ми вайкания. А споменах ли, че онзи ден ми отмениха лекция и отидох до мола „да убия време и да разгледам само“ и излязох с две нови поли? Мхм.)
Та... по същата причина четете и това ревю. Щом е български автор, който ме е привлякъл, си струва писането на ревю. Дори и да е калпаво ревю. Ако ви е накарало да се поинтересувате от книгата, си е свършило работата.
Имам си и друга причина толкова плахо да пристъпя към „Алиса“. Може и силно да греша, но от неуспешните си опити с книги от други съвременни български автори и косвени наблюдения, съм останала с впечатлението, че голяма част от българските книги, издавани през последните 10-15 години или все стигат до описване на натурализми с цел shock value (или защото авторите са фетишисти, знам ли ги), или пък преливат от purple prose, бонус точки, ако имат толкова абстрактна идея и структура, че ако някой те пита за сюжета, не можеш да му обясниш.
Опасявах се, че Алиса ще е от вторите. Особено с цитатите, които бях чувала – за пастата за зъби, за количеството лепило, за самолета в небето... В началото ми се струваше, че тази книга се чете, главно защото е quotable. А аз съм попадала на доста книги, от които съм чувала интересни цитати, а като истории са ме разочаровали, така че отдавна съм спряла да си избирам книги по извадени пасажи.
Като се замисля, освен с четене на цитати няма как да се представи книгата, без да се издаде сюжета, но точно това беше нещото, което на първо време ме подразни. Че навсякъде виждах едни и същи цитати. В трейлърите на книгата, в анотацията, във фейсбук страницата, в ревютата, на представянето, на което ходих – до момента, в който си купих „Алиса и петък вечер“, вече знаех няколко наизуст. Сетих се за цитата на Джон Грийн за ръмежа и урагана и как, колкото и красив да беше, бе толкова използван и повтарян, че не ми направи абсолютно никакво впечатление, когато стигнах до него в книгата. И бях сигурна, че и с „Алиса“ ще е така.
Хубавото е, че не бях съвсем права. Хубаво е и че усещаш по малко по-различен начин нещата, когато срещнеш автора на дадена книга на живо. Деси Нико изглежда като изключително готин човек и начина, по който говори за героите си, допълнително ме накара все пак да дам шанс.
След този безкрайно дълъг увод, let’s get to the point.
За мое щастие, „Алиса и петък вечер“ не беше само красиви цитати, извадени извън контекст. Добрите цитати ги имаше и със, и без контекст. Но аз няма да поставя нито един в ревюто си, за да ги усетите от първа ръка (око?), защото така са най-въздействащи.
„Алиса“ беше книга за търсенето, за лутането и пропадането. За опита ѝ в различните светове. За вглъбяването до зависимост. За любовта, наркотиците, хранителните разтройства, за бягството от един проблем с навличане на друг. Не сбърках, като предварително мислех, че няма да я почувствам близка до себе си. Не съм била близо до нито една от ситуациите, не бях почувствала това, което е чувствала тя, за да бъда съпричастна. Но ми беше наистина интересно да чуя какво ще разкаже Алиса, главно защото световете й са ми непознати. Въпреки леко объркващото-„а, не, това наистина ще се окаже purple prose с абстрактна структура“-начало, историите стават наистина увлекателни и не усетих кога беше започнало да ме е грижа какво ще направи Алиса и какво ще се случи с Венера и Тино. И макар ситуациите да ми бяха непознати, книгата все пак ме докосна емоционално. Беше забавна, когато трябваше, беше тъжна, беше лековата и беше тежка.
Бях срещнала мнение, което характеризираше романа като „тийн книга“, но сега, когато съм запозната със съдържанието, съм склонна да се съглася. Може да прозвучи странно, но през цялото време „Алиса и петък вечер“ по някакъв начин ми напомняше на една книга/лексикон, която нашите ми бяха взели като бях на около десет, може би с цел „барем да стане по-поносим пубер, като я прочете“. Така де, помня, че и в нея имаше отделни раздели за самовъзприемането, за връзките, за зависимостите, помня и че бях яко във филма и бях препрочитала всичко по няколко пъти. И беше много по-невинно и олекотено от разказаното в „Алиса“, но тонът беше почти същият. Така че, да. И аз мисля, че този роман може да се определи като доста добра тийн книга. Нещата, които Деси Нико казва в нея не са earth-shattering, но тя ги казва точно такива, каквито са и мисля, че ако ги прочетеш точно в тийн годините си, ще ти дойдат много на място и по-добре ще ги усетиш. Също така, да, определено е по-скоро женска книга.
В крайна сметка, не мога да кажа категорично дали харесах книгата или не. Имах смесени очаквания за нея, увлече ме, същевременно ми остана далечна, имаше по-малко сюжет и герои, отколкото се надявах. Бих казала, че беше успешен опит за стъпване извън зоната ми на комфорт и ми е интересно какво ще представи Деси Нико по-нататък. Следващата ѝ книга може пък да успея да я почувствам. (: