Fuzzy Nation | Джон Скалзи (ревю)

Ревю на първата ми книга от този автор или иначе казано, представяне на началото на любовната ми афера с писането на Скалзи

Ама сериозно, още от името я харесах. След като прегледах всичките му заглавия, ми се иска да можех да го наема да ми помага с моите, защото в 99% от случаите ме затрудняват. Но това ревю не е за мен, само за новата ми любов.


Очевидно, това ще е супер сериозно и рационално ревю. Поне мога да започна с официалното описание.

Описание:

Препоръчвам да прескочите описанието, както аз направих. Нека всяко разкритие е приятна изненада! Никога не се почувствах изгубена, не се чудих накъде отива тази история и кога ще се стигне до съществените събития. Това отчасти се дължи на факта, че я прочетох на две сядания, но нямаше да приключа толкова бързо, ако не беше невероятно увлекателна.

За сигурно два абзаца, открих причина да харесвам главния герой, Джак. Оттам нататък, всичко, което прави, само ме кара да го харесвам все повече и/или да го да го намирам за все по-интересен, многопластов герой. Има (старателно прикрито) добро сърце, хитър и способен е и ме кара да се смея. Какво повече бих могла да искам?

“‘I don’t talk about it because it was a case of me being stupid.’
‘When you sell it like that, I definitely want to hear about it.’”

В борбата за справедливост му помага бивша негова приятелка, Изабел, и настоящият й годеник, Съливън.. Но не се безпокойте, не се стигна до глупава драма. Съливън е адвокат с ум като бръснач и не малко смелост, който бързо ме спечели, както спечели и Джак. А бившата приятелка е достатъчно неприятна, за да не съм разочарована, че не проявява подновен интерес към главния герой.

Не мога да пропусна да спомена и най-сладките извънземни в историята на научната фантастика (в моето въображение не са баш като на корицата). Дори името, което Джак им дава, е сладко - "fuzzys". Влюбих се от първата среща и като си спомня какви ги вършиха нататък, пак ме избива на смях.

“Your evil mystic cuteness has no effect on me.”

Чувала съм да хвалят Скалзи да световете, които изгражда и няма да се изненадам, ако този седи в дъното на класацията. Виждаме съвсем малка част от очевидно доста населена галактика, а конкретната планета, на която се развива действието, не е много различна от Земята - познат климат, хора, джунгла, наподобяващи динозаври чудовища в джунглата, може би фъзитата са най-оригиналната част. Но нито за момент не си помислих, че нещо е познато или неоригинално. Предполагам за тази цел трябваше да спра да чета и да мисля като критик, а още от самото, потънах в света и когато ми се наложеше да спра, си мислех само как да се върна по-скоро. Освен това, разликите с реалността бяха малко, но точно достатъчно, че да предизвикат и задържат любопитството ми.

И накрая онова, което издигна книгата до пет звезди в Гудрийдс. В толкова забавна и непретенциозна история, Скалзи успява да вплете важни въпроси по ненатрапчив и напълно успешен начин. Срещаме безсърдечна, огромна корпорация и дребните, алчни хорица, които ѝ вършат мръсната работа, обикновени хора, които трябва да изберат на чия страна да застанат и дали изобщо да се месят, и беззащитни жертви. Какво определя дали някой е добър човек? Какво определя дадено същество като "личност"? Имат ли значение онези, които не са достатъчно интелигентни, че да се защитят сами?

“Better to be a monkey and not be able to understand what’s been taken from you, than to be a man and be able to understand all too well--and be helpless to stop it.”

Бих ли препоръчала Fuzzy Nation? Абсолютно. Хем е лека и забавна, хем те кара да се замислиш, без да натрапва възгледите си; пренася те в друг свят и те среща с извънземни, но не е твърде странна и не те затрупва с терминология. Според ме е подходяща както за фенове на научната фантастика, така и за хора, които по принцип не я харесват.
Ще прочета ли друга книги на Джон Скалзи? Вече прочетох две и продължавам


П.С.: Обичам и кучето на Джак

“It takes a certain kind of dog to willingly demote himself from alpha dog, and that dog was Carl. Holloway would have to speak to him about it, for what little good it would do, Carl being a dog and all.”