Индекс
Линк към темата във форума.
Специално аз от доста дълго време очаквах издаването на поредицата „Лукс“. Чела съм много различни мнения и бях много изненада от някои. Част от читателите твърдяха, че първата книга „Обсидиан“ прилича на „Здрач“ или както се изразиха писателката е написала един по-як вариант на „Здрач“. Не мога да се съглася на 100%. Наистина има прилики между поредиците, но съм срещала и други поредици, които си приличат по този начин и никой не е правил проблем този факт. Не разбирам защо трябва да го правим сега. Всеки избира какво да чете и според мен, като читатели, трябва да дадем нужното уважение. Все пак писателите се трудят много, за да напишат своите книги. Читателите също трябва да разберат, че всички книги са тръгнали от една определена и си приличат малко или много. Колкото и да не ви се иска между всички книги от различните жанрове има някакви прилики. Трябва просто да сте готови да се наслаждавате на героите и техните истории, без да се чудите на кои приличат. Лично за мен тази тактика работи.
Специално „Обсидиан“ ме спечели със супер забавните си герои, странни ситуации, изненади, които не очаквах и куп подобни неща. Честно шегите и дрязгите на Кейти и Деймън бяха едно от най-любимите ми неща. Дори се улових да се изчервявам и ядосвам заедно с нея. Някои неща направени от Деймън наистина ми се струваха много груби и ми напомниха, че и аз съм преминавала през такива грубости. Ако той беше пред мен сигурно нямаше да се държа като Кейти и щях да го направя на тротоарна екзема. Намирам дрязгите им за забавни, но някои неща просто ми се сториха прекалени. Може би съм леко чувствителна на тази тема.
Анотацията на книгата не издава много какво може да се случи и заради това се изненадах на повечето места. Имах някои подозрения относно какви са Деймън и сестра му Ди, но нямах идея как ще бъде представено. Оказа се много по-приключенско, отколкото си бях представяла.
Интересно ми беше как писателката е измислила всичко. С всяка следваща страница ми ставаше все по-любопитно какво ще се случи с героите по-нататък. Предполагам, че в следващите книги ще има по-голямо развитие.
Някои ситуации, в които живота на някои от героите беше застрашен, ме накара да настръхна. Бяха много напрегнати и ми харесаха как бяха описани – някак жестоки и предизвикващи бавен, но сигурен страх. Може би всеки би реагирал по различен начин. На мен ми действаха по този начин.
Имаше много забавни сцени през цялата книга, които ме накараха да се смея с глас. Определено се забавлявах, докато четях „Обсидиан“.
Харесвам как са представени главните герои. Може би Кейти и Деймън трябва да престанат да бъдат толкова твърдоглави, защото това им носи доста проблеми. Вероятно авторката ги е описала по този начин, за да се поучат от грешките си. Възхищавах се на жертвите и на истинското спазване на дадена дума от страна и на двамата. Мисля, че Ди също много помага.
Това беше много забавна и вдигаща адреналина книга. Героите ми станаха любими още в самото начало. Не съм чела подобен тип книга и нямах представа дали ще ми хареса. Радвам се, че реших да я прочета, защото се оказа много приятна.
) с огромно нетърпение.
Относно сравнението, по-скоро ми напомня на "Аз съм номер четири" но това си е лично мое мнение.
Не за друго, а защото е различно от видео ревюто ти (е, нормално все пак 
) въпреки че си запазила основните си точки от него. Този писмен вариант ми хареса не по-малко и от живата версия 
Това е най-доброто описание за някой, сведен до нещастно петно на асфалта, което някога съм чела!
.
Много ми се искаше да преведът и другите книги от поредицата,но и с тези ще се задоволя