Индекс
Гифчетата, които съм използвала изглежда вече не се виждат, защото сайта, който използвах ми изтри профила. Ще трябва доста време да диря, докато ги намеря, но се надявам да мога да оправя публикацията.
Хора, този Tumblr ми влияе страшно много на мозъка. Донякъде правя тази тема, защото ми харесват гифчетата из този сайт и защото напоследък не ми се изразяват спомени само с писане.
Преди около две седмици бях на екскурзия в с. Гривица. Беше адски готино и страшно ми липсва компанията на нашата групичка. Отпуснах се и се порадвах. Страхотно преживяване беше. И сега ще ви го разкажа... с гифчета.
Седмица преди да тръгнем на път.
Мда… Бях леко развълнувана. С 3 съученички не спирахме да говорим за пътуването.
Денят на прибирането на багажа.
Изваждаш, сгъваш, прибираш. После проверявах дали не съм забравила нещо. Ако някой ме гледаше отстрани щях да изглеждам точно така.
В деня на тръгването.
Направо не можех да си намеря място и то след като аз и Зо (от групичката) бяхме пристигнали първи.
Настаняването на нашата група в купе.
Когато не искаш някои индивиди да се вмъкнат преди теб и групата ти в едно купе правиш много неща. Първи бяхме в купето и си седяхме кротко, докато въпросните индивиди се чудеха къде да влязат.
Пътуването.
По-голямата част беше така, но имаше и някои спънки. Като например да ти сменят вагона и да трябва да обикаляш целия влак с адски тежкия си багаж.
Пристигането в мотел - ресторант Гривица.
Ей, като си спомня как ми се спеше само… Всичко живо наляга дето свари, защото не можехме да си стоим на краката.
След баня и сън – време за обяд.
Отидохме до един хранителен магазин, който ни се стори, че е в Африка. Купихме храна и се върнахме.
Времето, когато групичката ни се събра да купонясва.
Тъкмо щеше да става готино и дойдоха разни авантаджии и развалиха работата.
На разни места в Плевен.
Този град ми е като втори дом. Колко е готино да си ходиш на места, които познаваш, а другите да те питат разни очевидни неща.
Втората вечер.
Нямаше натрапници. Забавлявахме се и по едно време ни се скараха за музиката. А тя не беше силна. Какво да направим като стените са адски тънки?!
Крушунските водопади.
На водопадите беше страхотно. Всички правиха снимки. Обаче не мина без инциденти. Със Зо ни нахапаха комарите, а Мелин за малко да се претрепе, докато се опитва да снима.
Отново до Плевен преди на следващия ден да заминем.
Разхождахме се. После групичката ми ме остави да се видя с братовчедка ми. Закъснях с два часа и нещо от уговореното време, но учителите знаеха. Някои индивиди се издразниха, но на мен не ми пукаше. Да бяха попитали да останат повечко.
Тръгването.
Хич не ни се тръгваше, но нямаше как да останем повече.
Обратният път.
Служителите в ЖП забравили да се уведомят едни други, че трябва да ни запазят места.
Времето.
Беше адска жега. Направо се топяхме.
Чакане.
Наложи се да чакаме два часа в Каспичан, а после 40 минути в Самуил, за да се приберем. Мразя да чакам.
У дома си е най-хубаво.
Екскурзията беше супер. Въпреки готиното преживяване умората от пътуването си каза думата. Всички се зарадваха на родителите си, когато ги видяха на гарата.
* Гифчетата не са мои. Копнах ги от Tumblr. Добре, че някои хора се занимават с такива неща.
Хора, този Tumblr ми влияе страшно много на мозъка. Донякъде правя тази тема, защото ми харесват гифчетата из този сайт и защото напоследък не ми се изразяват спомени само с писане.
Преди около две седмици бях на екскурзия в с. Гривица. Беше адски готино и страшно ми липсва компанията на нашата групичка. Отпуснах се и се порадвах. Страхотно преживяване беше. И сега ще ви го разкажа... с гифчета.
Седмица преди да тръгнем на път.
Мда… Бях леко развълнувана. С 3 съученички не спирахме да говорим за пътуването.
Денят на прибирането на багажа.
Изваждаш, сгъваш, прибираш. После проверявах дали не съм забравила нещо. Ако някой ме гледаше отстрани щях да изглеждам точно така.
В деня на тръгването.
Направо не можех да си намеря място и то след като аз и Зо (от групичката) бяхме пристигнали първи.
Настаняването на нашата група в купе.
Когато не искаш някои индивиди да се вмъкнат преди теб и групата ти в едно купе правиш много неща. Първи бяхме в купето и си седяхме кротко, докато въпросните индивиди се чудеха къде да влязат.
Пътуването.
По-голямата част беше така, но имаше и някои спънки. Като например да ти сменят вагона и да трябва да обикаляш целия влак с адски тежкия си багаж.
Пристигането в мотел - ресторант Гривица.
Ей, като си спомня как ми се спеше само… Всичко живо наляга дето свари, защото не можехме да си стоим на краката.
След баня и сън – време за обяд.
Отидохме до един хранителен магазин, който ни се стори, че е в Африка. Купихме храна и се върнахме.
Времето, когато групичката ни се събра да купонясва.
Тъкмо щеше да става готино и дойдоха разни авантаджии и развалиха работата.
На разни места в Плевен.
Този град ми е като втори дом. Колко е готино да си ходиш на места, които познаваш, а другите да те питат разни очевидни неща.
Втората вечер.
Нямаше натрапници. Забавлявахме се и по едно време ни се скараха за музиката. А тя не беше силна. Какво да направим като стените са адски тънки?!
Крушунските водопади.
На водопадите беше страхотно. Всички правиха снимки. Обаче не мина без инциденти. Със Зо ни нахапаха комарите, а Мелин за малко да се претрепе, докато се опитва да снима.
Отново до Плевен преди на следващия ден да заминем.
Разхождахме се. После групичката ми ме остави да се видя с братовчедка ми. Закъснях с два часа и нещо от уговореното време, но учителите знаеха. Някои индивиди се издразниха, но на мен не ми пукаше. Да бяха попитали да останат повечко.
Тръгването.
Хич не ни се тръгваше, но нямаше как да останем повече.
Обратният път.
Служителите в ЖП забравили да се уведомят едни други, че трябва да ни запазят места.
Времето.
Беше адска жега. Направо се топяхме.
Чакане.
Наложи се да чакаме два часа в Каспичан, а после 40 минути в Самуил, за да се приберем. Мразя да чакам.
У дома си е най-хубаво.
Екскурзията беше супер. Въпреки готиното преживяване умората от пътуването си каза думата. Всички се зарадваха на родителите си, когато ги видяха на гарата.
* Гифчетата не са мои. Копнах ги от Tumblr. Добре, че някои хора се занимават с такива неща.
Последната промяна е направена от Raven на Сря Сеп 12, 2018 12:23 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Страхотна идеа. Много добре ти се е получило.
