Остана една, последна прашинка заинтересованост към теб. Отиде си и тя. Натиснах големия бутон "delete". Изтрих всичко. Изтрих те от живота си. Забравих къде живееш, забравих къде сме ходили. Сега това се места, запълнени с приятелски спомени. Не мои и твои. Мои и техни.
Картините са толкова красиви. Изтрих и нарисувах наново. Унищожих и съградих. Време е за нещо ново... Ще облепя цяла стая в плакати. Ще заградя едно местенце, там ще оставя отпечатък с всеки един от тях. Картината на живота ми. Ще сложа цветни чаршафи. Ще разхвърлям меки възглавнички. Ще подготвя местенцето за малкото създание, което ще дойде скоро в живота ми. Ще се разхождам сутрин около езерото. Ще пия кафето си с два пъти повече сметана. Ще си правя филмови маратони. Ще разлистя всички готварски книги, ще преобърна кухнята, но ще си направя удоволствието да сготвя. Ще прекалявам с пуканките и колата в киното, а после с истеричен смях ще тичам отново до тоалетните. Ще се поддам на детското, ще се люлея на люлките в парка и ще полетя, само за да се приземя в неговите ръце. Ще танцувам без свян на любимите си песни. Ще си припявам тихо в час, решавайки теста. Ще вървя със смях под дъжда. Ще дивея, ще живея.
Не, не "ще". Използваме "ще" като за обещания, които не винаги спазваме. Аз го правя!
Вървя по улицата. Вече не прикрита. Вървя, имам всичко, че и повече. Щастлива съм. Никога вече не ще сведа глава. Знам своята цена!
Виждам красотата... Не, не е време за следващото шоу. Аз съм в реалността, по всяко време. Обградена от градските светлини. Вини! Градско чедо съм, обичам това. Обградена от шум, феерия, светлина... Музиката в главата ми. Усмивката на устата ми. Страстта в очите ми.
Думите върху листа.
Лекота!
Музата е в моята душа.
Красота!