Бях си обещала повече да не го правя. Най-грозната картинка - пияно момиче, което не знае къде се намира. Разказах личния си живот на хора, които могат само да ми навредят с този факт - това ще го преживея. Но да звънна едно десет пъти на човек, който очевидно няма да си направи труда да ми честити рождения ден, а какво остава по-късно за НГ, да чуя гласовата поща и въпреки това да продължа да звъня не знам колко пъти поред. И после да плача пред всички за него. Да се издрайфам в леглото. А обещахме без цигании. И после да разказвам, не, да пищя приказки с такъв развълнуван тон, сякаш идва края на света. И нали понеже разказвам легенди, уж се движа по параграф, но излизат някакви фантасмагории. И после да кажа, че най-късно в 4 ще се прибера, а в 8.30 сутринта да ме събуди баща ми да ме пита какво е станало, а аз да спя изтощено на чуждо легло в чужд апартамент до хора, които вече знаят твърде много за мен. Позволих да отиде твърде далеч излагането.
И смятах да се покрия до живот, но като се събудих по някое време на късния следобед осъзнах, че няма смисъл. Нека се изправя срещу кашата, в чийто център се намирам. Преди щеше да ми се иска да потъна в земята от срам, сега ми е все едно. Почти.
И смятах да се покрия до живот, но като се събудих по някое време на късния следобед осъзнах, че няма смисъл. Нека се изправя срещу кашата, в чийто център се намирам. Преди щеше да ми се иска да потъна в земята от срам, сега ми е все едно. Почти.