Спечелете „Вината в нашите звезди” на Джон Грийн!

Линк към фб - https://www.facebook.com/Veronika.Tsvetanova/posts/745037895536032?stream_ref=10

Какво мислите за този цитат? Какви чувства предизвиква във вас?
"Мъдър, дързък и суров, „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и... на крачка от смъртта."

- Мисля, че цитатът е провокиращ и кара всеки читател да прочете книгата. Предполагам, че щом романът е определен като "мъдър, дързък и жесток" ще покаже един нов свят, нов поглед към нещата от живота. Щом главната героиня Хейзъл се определя като "професионално боледуваща" коя ли е смешната част в романа - това е въпрос, на които съм любопитна да науча отговора. Трагичното вече се подразбира и това предизвиква в мен тъга. Все пак да срещнеш любовта, а да знаеш, че няма да може да й се насладиш... това е ужасна съдба. Надявам се там, между кориците на "Вината в нашите звезди", да е отговорът на това как едно младо момиче ще се справи със злата си участ. Със сигурност дните преминават по-леко, когато човекът срещу нея споделя всичките й страхове и надежди. Да избереш човека, който ще те направи щастлив или пък може да те нарани е нещо, което никой не може да ти отнеме. Хейзъл ли избира Огъстъс или той нея? Любов от пръв поглед ли е? Определено този цитат ме кара да си задавам много въпроси. Възникналите чувства от резюмето и книгата са смесени - хем ми стана интересно, хем си мисля, че бих се разплакала на тази книга.

Пожелавам си успех!

https://www.facebook.com/sunGerry/posts/860141790669070?stream_ref=10

"Мъдър, дързък, суров" - това определено ще е като книга-наръчник, която да покаже, че винаги има какво и как да се извлече от живота. Цитатът наистина е интригуващ, няма как всеки любител на хубавите книги да не се спре на него. Дори и само той да е причината да си купи книгата. Четейки го пораждащите се в мен чувства са много, всякакви. Определено тъгата е преобладаваща, заради несправедливата съдба на Хейзъл и Огъстъс. Въпреки тяхното "професионално боледуване" любовта се явява като лъч светлина. Интересът ми е предизвикан от това как те се шегуват с всичко, щом в романа има комична страна. Много е важно да се намери "точния" човек, половинката - така оставащите дни ще са по-приятни и пълноценни. Няма две мнения по въпроса обаче, че когато средната душа е до теб не искаш живота да свърши. Несъмнено, щом е упоменато, ще има сълза и смях. Важно е една книга да те накара да изпиташ двете противоположни чувства на живота. Как ли авторът е представил историята? Несъмнено ще чакам с нетърпение да разбера.

Успех на всички!

https://twitter.com/Fenchx0_46/status/461853220214935552

Какво мислите за този цитат? Какви чувства предизвиква във вас?

- Според мен този цитат има за цел да привлече вниманието на читателят и те кара да се заинтересуваш от книгата още преди да си я прочел. Целта тук не е просто да си купиш книгата и да осигуриш пари на книжарниците и издателството - НЕ. То те кара да я искаш, привлича вниманието ти и да очакваш нещо различно. Повечето любовни романи са почти едни и същи (можем да ги наречем класически), момче и момиче се влюбват, срамуват се един от друг и в края те разкриват чувствата си и заживяват щастлив живот. Е, аз си мисля, че този цитат просто ни казва "това няма да е така" т.е. това няма да е обикновена романтична книга - ще е нещо много повече. Може би поука за живота, как да се научим да обичаме и т.н. А "...и на крачка от смъртта" мисля, че просто "взривява" всичко в теб. Също така цитата ни насочва да търсим "смешното и трагичното". Това ще направи все още НЕпрочетената от нас книга по-вълнуваща. Любовна драма, смях, романтика и трагедия. Всичко, което ще направи една книга много добра. И изглежда "Вината в нашите звезди" ще се окаже един от тези романи. Очакван да бъде "мъдър, дързък и суров". Решено е, тази година ще прочетеш някоя наистина различна книга. А може би тя ще остави и своя отпечатък върху теб. Предстои да разберем...

"Мъдър, дързък и суров, „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и... на крачка от смъртта."
О, доста труден въпрос, какво предизвиква в мен този цитат. Не е едно чувство или една мисъл, толкова много неща ми се завъртяха в главата щом прочетох резюмето. Първото нещо бе, че след като прочета книгата ще бъда меко казано разстроена и поне една седмица ще страдам за героите. Но после прочетох: смешното и трагичното, тази фраза е като лъч надежда, че все пак книгата няма да ти покаже само тъгата в живота, но и нещо прекрасно и забавно. Никога не съм разбирала, как може драмата и комедията
да се съчетаят, вярно е че в една книга могат да се случат много обрати, но когато сюжета е за двама "професионално боледуващи" как може да очакваме забавни моменти и все пак ги има. Чела съм и други книги на Джон Грийн и определено неговите книги успяват да те накарат да се пренесеш в един на пръв поглед познат свят. Но всъщност животът на неговите герои е много различен. Те имат много препятствия пред себе си и когато четеш добиваш опит, и се замисляш за това, какво може да ти се случи или точно обратното си щастливец, че не преживяваш. Искам да разбера историята на Хейзъл, макар и звучи тъжно съм убедена, че ще ме накара да осъзная много неща и да си отговоря на въпроса" Кое е смешното и трагичното в любовта ?"
Не мога да предам напълно всичко, което очаквам от тази книга, но със сигурно след като я прочета ще разбера, че е успяла да ме изненада и разчуства.
https://twitter.com/nikityy333/status/462551363164336128

"Мъдър, дързък и суров, „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и... на крачка от смъртта."
Според мен произведението ще ни разкаже историята на двама ,страдали през по-голямата част от живота си, но успели да намерят истински покой в последните си моменти и ще ни отвори очите за всичките цветове ,които ни заобикалят , включително и студените, мрачни нюанси.
Много от нас предпочитат да игнорират мисълта , че нещо лошо , нелогично може да се случи с тях или с техни близки , но истината е , че никой не знае какво вещае бъдещето . Виждаме, четем и слушаме за несправедливостта и престъпленията случили се на някой, някъде ,но те си остават точно това - далечни , неща ,които не може да си представим , не можем да приемем да ни застигнат.Живеем ,като се самозаблуждаваме , че сме в безопасност , на светлинни години от подобни трагични събития , но ,когато ни се случат, проглеждаме. За пръв път осъзнаваме , че не сме застраховани , не сме силни , не сме безсмъртни или нераними , ние сме просто хора, изправили се срещу безмилостното течение на съдбата.
Не всичко, което се случва трябва да има причина и не всичко ,което има напълно логично обяснение , е такова ,каквото изглежда,но смятам , че произведението "Вината в нашите звезди" ще ни разкрие живота на Хейзъл и Огъстъс изпречили се пред своите участи и въпреки това успели да намерят сили в себе си да се опитат да живеят пълноценно и да попиват всеки останал миг.


https://twitter.com/elizabetta_bg/status/463049575566409728

Какво мислите за този цитат? Какви чувства предизвиква във вас?
"Мъдър, дързък и суров, „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и... на крачка от смъртта."

Хората казват, че съдбите ни се определят от звездите, ако ти е писано ще се случи. Според мен това ще е история за момче и момиче, които преоткриват смисъла на живота чрез любовта. Една драматична история, която ще те погълне изцяло и ще те накара да усетиш какво е да си на ръба на смъртта, а да има за какво още да живееш. Въпреки тяхната болест, Хейзъл и Огъстъс Уотърс успяват да изпитат една от радостите на живота-любовта. Трагичното е, че я откриват, когато Смъртта е близо и спасение от нея няма. Според мен всичко, което ни се случва е предначертано от нашите звезди и това не може да бъде променено. Това е мнението ми за цитата. А относно чувството, което предизвиква у мен. Хмм. Вероятно ще е чувството, че някой друг контролира живота ти и ти нищо не можеш да промениш. Ти си куклата, а някой друг си играе с живота ти.


https://twitter.com/Krungchi21/status/464427511930425344

"Мъдър, дързък и суров, „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и... на крачка от смъртта." - Мисла, че историята, която разказва Джон Грийн няма типичния щастлив край - Хейзъл не изпива чудодейно хапче, за да оздравее като докосната от магическа пръчица. Като човек с неизлечима болест, Хейзъл иска да изживее пълноценно остатъка от живота си, и какъв по-добър начин от това да се влюби. Какво от това, че любовта ѝ е обречена още преди да се зароди. Да, тя ще умре, но никой здрав човек не може да бъде сигерун дали ще е здрав утре. Първото чувство, което изпитах когато прочетох анотацията и цитата е тъга. Винаги ми е тъжно, когато някой болен знае за предстоящия си край. Но това че героите са наясно с влошеното си здраве, най-вероятно ще повлияе на чувствата им. Отношенията им ще са много по-чисти и прями. Смятам, че авторът ще представи историята по възможно най-реалистичния начин. Книгата е за обречеността и като такава очаквам гневът на героите от тяхното безсилие. Но макар и предварително обречени ще съумеят да изпитат любовта.

https://www.facebook.com/nina.ralenekova/posts/10201670796884278

Затварям темата. Резултатите ще разберете малко по-късно.