Линк към темата във форума.
Леле! Какво заглавие си имаме тук. Ако го видиш на лавиците в книжарниците определено ще ти хване окото. В добавка читателят получава една доста провокативна корица. После не ми казвайте, че не гледате поне малко кориците на книгите, които избирате.
В тази книга имаме двама истински сладури. Дилейни Шоу и Ник Алегреза определено са интересни персонажи. На някои хора може да им се стори, че не са нищо особено, но не е така. Всеки герой от книга има свои собствени черти, които го правят уникален. Не може всички да са еднакви. Tака и в тази история героите имат какво да покажат.
Цялата работа с клюките по адрес на Дилейни започва преди 10 г. Тогава тя е направила нещо, което според обществото не е трябвало. Ако питате мен цялата ситуация си беше направо нелепа. В този случай клюките имат голяма роля. Защо ли на хората им е толкова забавно да си врат носът в чуждите работи? Да украсяват и съчиняват всякакви истории? Може би, защото всеки обича пикантериите или, защото няма какво друго да прави. Вие си изберете.
Хартийката, на която е написано завещанието, може да е най-обикновена, но самото съдържание предизвиква един куп проблеми. Когато вторият баща на Дилейни го е писал явно е знаел много добре какво прави. Обожавам подобни обрати. Много е забавно да четеш за реакциите на героите, на които им е поставен някакъв ултиматум. В такива ситуации се чувствам като малко дяволче.
Самата история на Дилейни и Ник е една романтична комедия. Развитието на двамата герои е направено обикновено, но интригуващо. Има много забавни моменти, които могат да оправят лошо настроение. Може би заради това избирам да чета подобни книги.
Рейчъл Гибсън си знае работата. Успяла е да вмъкне доста пиперливи ситуации. Съчетала е клюката с истината. Освен това характерите на героите са забавни. Ще ви накарат да се посмеете. Те винаги си имат трески за дялкане, но кой няма?
Искам да ви препоръчам да прочетете внимателно анотацията отзад на корицата. Работата й е именно да ви накара да вземете самата книга.